И станахме хора
Говориш – пестник за врата, без домашна – я, прав в ъгъла цялостен час с вдигнати ръце! Показалката му беше доста яка и доста болеше от нея. Крали сме я безчет пъти и отново си намираше нова гадта! Като изключим родителските срещи, не помня да е викал родител в учебно заведение. Оправяше се самичък. На родителските срещи се обясняваше, че класът слуша, класът е първи по триумф във випуска и класът в общи линии е доста удовлетворен. Нямаше кой да му опонира, ние си мълчахме у дома. И станахме хора. Още ги срещам понякога, не виждам някой, който да се оплаква, или който да има доживотна психическа контузия от насилието, осъществено над него в тази нежна възраст.
Малкият ми наследник също върви в хубаво учебно заведение, най-хубавото в града. Вкарахме го с връзки. Класната, споделиха ни, е най–добрата. Записахме го там с огромно бързане, в първия ден, в който можеше. В осем сутринта. На края на деня местата в класа към този момент бяха заети; уредиха се единствено синовете на регионалния шеф и на един народен представител. Много заети са хората, споделиха ни, не можаха да го запишат в точния момент. А пък и техните деца желаят при тази учителка; и те имат права благите. Както се споделяше в книгата " Фермата на животните " на Оруел: " Всички са равни, само че някои са по-равни. "
Не споделям че властимащите ни са свине де, но в книгата бяха. И по този начин се почна славното обучение! Има ли потребност да загатвам, че децата на богоизбраните са лигави, мързеливи и невъзпитани?. А, да, и не признават никакъв престиж, камо ли на някаква си даскалица... " ти знаеш ли кой е татко ми? ". Кара им се дамата, прибира им мобилните телефони, вика, моли ги да спрат да приказват, плака, изпада в депресии и най-после се реши. Събра родителите и сподели:
- Това е най–лошия и слаб клас, който съм водила през тези 30 години работа тук. Не мога да се оправя с тях. Има някои които безшумно си чоплят в телефона, обаче има такива, които не млъкват. Каних родителите им, смяна няма. Имам потребност от помощ. Каня ви, всеки ден в продължение на месец по един родител да участва в часовете.
Нямаше по какъв начин да назове имена, по устав това уронва себеуважението на детето и на родителя. Така че като споделяше " някои деца ", горката жена се обръщаше с лице към въпросния родител, който в същото време също си чоплеше телефона. Реакцията на родителите ме изуми:
- И ся к'о? Тряя да седнал съм тука през целия ден да ти правя работата? – една нахакана майка с дъвка в устата едвам с репликата си подвигна глава от мобилния. – За к’во ти заплащат?
- Не е наложително, госпожо, и няма да продължи постоянно. По едно идване на родител ми би трябвало, може да останете час-два. Само за морална поддръжка.
- Мно'о съм ангажиран чуек, пък и с моя няма проблеми - включи се крепък баща. – Аре, там безработните да се включат, да не показвам.
Почнах да се чувствам за какво тези деца се държат по този начин. Няма по какъв начин да си отроче на неосъществила се мутра и кифла с няколко пластични интервенции (и двамата полуграмотни), и да си ОК в час. Децата попиват всичко, благи родители. Отношението ви, свадите, даже и малкия екран, която гледате. Направиха график, дори някои родители отидоха. Жена ми да вземем за пример. Изкара целия ден, напряко й се възхитих. И след това ми описа всичко. Не всички деца приказват и пречат. Нашия да вземем за пример, супер обезпокоен от наличието на майка си в час, стоял целия ден с наведена глава. Той ще си навакса на следващия ден, помислих си. Имало е обаче младежи, които не се свъртали на едно място. Ставали, ходили до тоалетна, говорили на учителката на " ма ":
- Няма да изляза на дъската, ма! Ти 'що не ме предизвести през вчерашния ден?
Ахам, длъжна е. Ако се прави тест или в случай че ще се изпитва на дъската, учениците се предизвестяват. Имат права, горкичките. Единият, който опитва да си излезе през прозореца, го завели двете при шефа. Мъж, престиж, може пък и да помогне. Предавам ви диалога буквално:
- А, Жижо, отново ли ти бе? Тая седмица ти е за трети път.
- К’во да ти кажа, шефе, заловиха ма. Щях да избягам, но днеска са две, не се усетих и ме хванаха.
- И за какво през прозореца?
- Ми едната седеше до вратата, възможностите ми бяха по-големи през прозореца. Ама бърза излезе МИЛФ-ката.
- И къде щеше да вървиш?
- Имам си проблеми, шефе. Гаджето излязла с някакъв от друго учебно заведение, таман ми написаха къде са. Щях да отида да си поговорим с оня скакалец.
- Връщай се в час. За една хитруша няма потребност да се биеш с целия град. По-добре смени дамата, в сравнение с да си все в панаира. Днес няма да звъня на майка ти, обаче в случай че се повтори...
Мъдрец излезе тоя шеф. Пък и индивидът си имаше други проблеми.Бяха му дали бюджет да строи нов басейн в учебно заведение. И в този момент трябваше да избере реализатор без да го окошарят.
Не съм потенциал, който да ви даде съвет по какъв начин да си гледате децата. Мен преди време ме биеха. В по-голямата част от Европа и в Щатите гледат да ги предизвикват, без значение какви простотии вършат. Мен в случай че питате, възпитаваме потомство на некадърници с огромно самочувствие. Азиатците ще ни завладяват някой ден, заедно с руснаците. Първите са супер дисциплинирани, вторите са стоманени. Направо от Сибир ги карат. Нещата не свършиха добре за оная класна. Пенсионира се дамата, стига й толкоз плач и нерви. Директорът по този начин и не разбра за какво. Май се е преместила на село, ще отглежда зеленчуци. Да й се чуди човек, с толкоз стаж, несъмнено пенсията й е супер...
Инфо: www.socbg.com
